Междуличностна психоанализа
| Част от статиите на тема |
| Психоанализа |
|---|
| Концепции |
| Важни личности |
| Важни произведения |
| Училища на мисълта |
Междуличностната психоанализа се базира на теориите на Хари Стек Съливан, американски психиатър, който вярва, че детайлите от междуличностните взаимоотношения на пациентите с другите осигуряват инсайт в причините и лечението на душевните болести[1][2].
Съливан смята, че тези пациенти пазят много аспекти от междуличностните си взаимоотношения от осъзнаване чрез селективно невнимание. Той мисли, че е важно за психотерапевтите да извършват детайлно изследване на взаимоотношенията на пациентите с другите, за да станат те самите оптимално осъзнати за междуличностните си модели.
За разлика от класическата психоанализа, междуличностния аналитик се фокусира върху детайлни въпроси относно моментните взаимоотношения на пациента с другите, включително и с аналитика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sullivan, H. S. (1953). The interpersonal theory of psychiatry. New York: Norton.
- ↑ Evans, F. Barton (1996). Harry Stack Sullivan: Interpersonal Theory and Psychotherapy. London: Routledge.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Interpersonal psychoanalysis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
